ОСМОМАРТЕНСКО

Друже, цял ден търся да открия

миша дупка, в нея да се скрия.

Дни наред не ям,  да спя не мога,

че ме люшкат ужас и тревога,

в огън, братко , ми пламти главата

Осми март е – Ден е на жената,

вече  джоба ми  -  стотинка няма!

Вкъщи чака четата голяма  -

тъщата, съпругата, снахата,

трите внучки, мама, дъщерята –

всички ще ме гледат във ръцете

да им подаря поне по цвете.

Всяка мило ще ми се усмихва

и ще чака нещичко да „кихна”

Но то мойта пенсионна „пачка”

не остана даже десетачка.

Инкасаторките , аптекарката

нямат срам, не знаят мярката,

всяка се усмихваше широко,

бъркаше във джоба ми дълбоко:

- Господине, моля, извинете,

хубаво цените погледнете,

трябва да ви кажем, с извинение,

всичко има днес увеличение:

тока, хляба, свинското, яйцата,,

памперсите меки за децата,

„скочиха” цените на цветята…

Ужасих се, пламна ми главата –

тук бакшишче, там пък такса тлъста –

сипеха се удари под кръста.

Скубеха ме  всички без почивка,

но със състрадателна усмивка.

Взех си пенсийката и за ден

бях тотално вече разорен.

А пък вкъщи чакат ме жените:

бабите и внучките ми – трите,

булката, снахата, дъщерята –

всяка със надеждица в душата…

А пък аз, защо ли да го крия,

търся миша дупка да се скрия.

ДВЕ ПИСМА ДО ДЯДО КОЛЕДА

І. 

     Мили Дядо Коледа,

  

   Ако някой научи, че съм ти писала, сигурно ще помисли, че съм луда, или, че наистина съм се вдетенила, както  често чувам да казват за възрастните хора.

   Повярвай ми, скъпи Дядо Коледа, въпреки, че надхвърлих шестдесетте отдав-на, аз съм една нормална, но много самотна възрастна жена. Не бих се обърнала към теб, ако ти не беше последната ми надежда поне за Коледа да имам това, за което най-много мечтая вече няколко години.

    Моля те, добри ми  Дядо Коледа, подари ми малко Коледно вълшебство! Направи ме щастлива!

    Не те моля нито за дом, нито за хляб, нито за пари. Дом си имам. Малък и беден е, но и той е много за сам човек. Трапезата ми не е богата, но има хляб и кофичка мляко, и това ми стига.  Колко му трябва на един възрастен човек, за да се нахрани? Живея скромно и с малката си пенсийка свързвам някак си двата края на ежедневните си нужди. А и сина от чужбина веднъж-дваж в годината ми из-праща по нещо.

     За друго жадувам, мили Дядо Коледа. Поне на празниците да усетя топлия дъх на любимо същество до лицето си,  да срещна нежния поглед на обичливи очи, да прегърна някой, който обичам и зная, че ме обича и гласът му да раз-пръсне  страшната тишина в дома ми, от която душата вече ме боли.

    Помогни ми, дядо Коледа! Ти знаеш, досещаш се  за какво те моля. Пред тебе няма граници, няма непреодолими разстояния, няма невъзможни неща. Само ти можеш да ми помогнеш.

Една самотна майка.

ІІ.

    Уважаеми старче, получих писмото Ви с Коледното желание на майка ми.

Не зная, защо е писала до Вас, но Ви моля да я извините за детинската й пос-тъпка. Ние с Вас сме делови хора и за мен е необяснимо и непростимо, една стара жена да отклонява вниманието Ви от важните  бизнес дела, за които се подготвяте цяла година. Приемете извиненията ми!

    И все пак , ще се възползвам от услугите Ви, за да изпратя на майка ми жела-ния подарък. И без това тя ще го очаква от Вас, а и селото ни Ви е напът.

    Ще Ви бъда много благодарен за услугата, тъй като съм много ангажиран  и нямам време да се занимавам  с изпращането на подаръци. А и  за Вас  ще бъде много по-лесно да  пренесете през границите искания от нея подарък.

    Кучето е много скъпо, от добра порода, много е любвеобилно, обичливо и вярно. Толкова е  жизнерадостно и весело, че къщата на майка ми  ще  кънти от гласа му и  ще прогони тишината от която вечно се оплаква.

     Заедно с  клетката и кучето, Ви изпращам сто долара, за да се почерпите за услугата, която ще ми направите и за радостта, която ще доставите на майка ми.

     Желая Ви лек път към България и много здраве на майка ми.

 Искрено ваш: Антъни – Андон, Мениджър на просперираща търговска компания

Чикаго / 23.12.2012 г

СБЪДНАТИ МЕЧТИ

Що мечтаех, мила мамо, всичко аз постигнах –

във очите на слепците рейтинга си вдигнах.

Нямам глас като камбана, ни на пойна птица,

ала вече съм известна като фолк  певица.

- И звезда ще те направя ! –казва продуцента.-

Имаш, мила,  всички данни – гадже 100 процента!

Слушаш ли, ще те направя истинска кралица –

мераклийка, кючеклийка и със едра цица.

Да живее силикона! С цели 100 кубика

ми подвигнаха „балкона” като бойна пика.

Пет хирурга върху мене  развъртяха ножа,

десет пъти прекроиха старата ми кожа.

Да ме видиш, мила мамо, би ли ме познала?

Дъщеря ти – чисто нова сякаш е станала.

От мутряги – бизнесмени – хапки апетитни,

„спонсорирана”на смени станах ненаситна.

Фешън вила – 100 квадрата -първият дари ми.

Хич не гледах му суратя – бе известно име.

Вторият кола ми купи – лъскава „Тойота”.

По курорти с трети , мамо, гледах си живота.

Политик – любовник, мамо, имидж изгради ми.

Журналист известно прави новото ми име.

Хич не ми приляга , мамо, да ми казват Гела,

артистичното  име имам – то е Габриела!

Моля те, не ми изпращай поздрави от село,

че петно ще лепнеш ,мамо, ти на мойто чело!

Ах, произходът ми селски – той е грозна сянка!

Имиджмейкърът ми казва, че съм софиянка.

Що мечтаех, мила мамо, всичко аз постигнах.

Във очите на слепците рейтинга си вдигнах.

Радвай ми се ,мила мамо , и недей се вайка,

че съм многодетна вече , но  самотна майка.