Генка Богданова
1.
Разсъмва вече.
Усмихната зората
роди надежда.
2.
Зимен, мрачен ден…
Пее уличен певец –
ледът заплака.
3.
Дете протяга
молещи ръце към нас.
Ослепяхме ли?
4.
Устните молят,
душата е безмълвна.
Ще чуе ли Бог?
5.
Песъчинки сме,
а животът –мелница
ни превръща в прах…
6.
Злобни усмивки,
презрителни погледи –
ранена душа!
7.
Мила усмивка –
ласкав лъч озарява
душите мрачни.
8.
Старицата падна
и само тротоара
протегна „ ръце”…
9.
Зеленото листо
сред оголелите клони
е знак за живот.
10.
Детето плаче.
Равнодушно минават
безсърдечните.
11.
Нощта е тъжна.
Бистра сълза се стича
по прозореца…
12.
Вилнее буря,
земята притихнала
сънува лято…
13.
В камината ми
затанцуваха звезди -
на сцената –мрак.
14.
Сърдита буря
разплака тишината -
заваля тъга…
15.
Мъничко щурче
предизвика зимата.
Възпя лятото.
16
Голите клони
се загръщат с мъглата.
Срамуват ли се?
Генка БОДГАНОВА
