ЛУННИ ПРИКАЗКИ / драматизирани приказки за деца

Л У Н Н И   П Р И К А З К И

Автор: ГЕНКА БОГДАНОВА

В Ъ В Е Д Е Н И Е:

/ Осветлението в залата е оскъдно.На сцената е тъмно.Звучи нежна лирична мелодия.

Пред затворената завеса е спуснат екран. На екранът се проектирано „Звездно небе”.

В десният ъгъл на аванссцената излиза  бавно,

оглеждайки  ”осеяното със звезди небе РАЗКАЗ-

ВАЧКАТА.Музиката се спира след появяването й./

РАЗКАЗВАЧКАТА:

Над земята пада пак  лек воал от синкав мрак.

Ала аз съм още будна.Чакам приказката чудна

на небесната царица, на Луната - хубавица.

Всяка нощ със звездна свита над земята тя се скита.

И нали е любопитна и на тайни ненаситна,

тя не спи, деца, будува. Всичко вижда, всичко чува.

Като палаво момиче от небето тя наднича.

Над земята се навежда, всяко кътче тя оглежда.

После дълго не залязва. Чудни приказки разказва.

Приказките лунни зная. Чуйте ги и вий накрая!

/Разказвачката се оттегля зад завесата. От левия ъгъл на аванссцената излиза танцувайки под звуците на  песен, която сама изпълнява ЛУНАТА./

ЛУНАТА:/ пее /

Аз съм ползвала мелодията на една стара лагерна песен „Ясна вечер скуска звезден кош”

Над земята пада синкав мрак.

Рой звезди край мен изгряват пак.

Свърши този ден. Време е за мен

над света да блестя.

Аз , деца, съм нежната Луна.

Аз царицата съм на нощта.

В този хубав свят греем с моят брат

всеки ден, всяка нощ.

/В десният ъгъл на сцената има уличен фенер и пейка. Стигайки до пейката  ЛУНАТА сяда и започва своя разказ./

ЛУНАТА:

Пада над земята нощ. Грейва звездният разкош.

Време да се преродя , аз , царицата Луна.

Властваме над този свят, денем Слънчо, моят брат.

Аз пък, в нощна тъмнина, грея с мека светлина.

Всичко виждам. Всичко знам за света под мен голям.

Виждала съм случки разни - и добри,и  безобразни.

Искате ли в този час да ги споделя със вас ?

Днес ще чуете накратко за съня на мама Врабка.

А пък в тази случка тука има мъдрост и поука.

Вярвам, ще ги разберете! Умни и добри бъдете!

С Ъ Н Я Т   Н А   М А М А    В Р А Б К А

УЧАСТНИЦИ:

1.Луната

2.Севернякът

3.Мама Врабка

4.Патето

5.Зайко

6.Баба Мравка

7.Първа дъждовна капка

8.Втора дъждовна капка

9 Трета дъждовна капка

/Екранът е спуснат отново.Изгрява пак звездното небе.

Луната излиза и сяда на креслото си в левия ъгъл на сцената./

ЛУНАТА/

Ето ме и мен самата. Грее пак пред вас Луната.

Втора приказка за вас ще разказвам в този час

Чуйте приказката кратка за сънят на мама Врабка!

Тя извика в мен въпроси, а за вас – поука носи.

/ Завесата се отваря.Музиката спира.В левият ъгъл на сцената се виждат тръстики.Под тях – гнездо в което се е сгушило ПАТЕТО. Наблизо има храст, а под храста – заешка къщурка,от която наднича ЗАЙКО.  Вижда се и къщурката на баба МРАВКА. В десният ъгъл на сцената стърчи гол клон, а на пънчето до него свита зиморничаво стои мама ВРАБКА.

През сцената, натоварена с голямо листо на гърба бавно преминава баба МРАВКА,отива до къщурката си и я покрива с листото,след което влиза  в къщата си.

ЗВУКОВИ ЕФЕКТИ – силен вятър и шум от падащи дъждовни капки.

На сцената „капват” една след друга три ДЪЖДОВНИ КАПКИ / балерини в сини дъждобранчета с качулки/

ПЪРВА КАПКА: / тропва с краче/

Кап! Кап!

ВТОРА КАПКА:/ тропва два пъти, подскача и прави пирует/

Кап, кап! Кап ,кап!

ТРЕТА КАПКА:/ Прави няколко стъпки по стената и тропва три пъти с краче/

Кап! Кап! Кап!

/Трите капки се хващат за ръце , въртят се в кръг, потропвайки игриво с крачета . Те пеят:/

ТРИТЕ КАПКИ:

Ний сме капчици звънливи

и от облаците сиви,

Всички – малки и големи

тази есен сме родени.

ПЪРВА КАПКА: /потропва/

Кап, кап!

ВТОРА КАПКА: /тропва два пъти/

Кап, кап!

ТРЕТА КАПКА:/ бавно и високо/

Кап! Кап! Кап!

/Появява се СЕВЕРНЯКЪТ с дълга прозразна пелерина от полиетилен с ниско прихлюпена качулка на главата. Свири зловещо с уста и гони капките по сцената като пее:/

СЕВЕРНЯКЪТ:

Аз съм Вятърът студен.Всички плашат се от мен.

Аз на Зимата съм син – страшният им син!

Щом засвиря със уста, във хралупи и гнезда,

всички крият се от мен.Аз съм тъй студен!

/ Фучейки зловещо  той гони капките, които се крият зад къщурките ,  животните в тях също се крият зиморничаво.Вятърът  се втурва към мама Врабка,

която ужасено се опитва да се скрие под скъсаната си сива дрешка/

СЕВЕРНЯКЪТ:

Който топъл дом си няма той е във беда голяма,

ще трепери вледенен в този зимен ден.

Аз доведох тук дъжда, после сняг ще донеса.

Хей, пазете се от мен, аз съм тъй студен!

/Отново свири с уста и вилнее из сцената докато излезе и се скрие зад завесите.Появяват се отново капките иззад къщурките хванати за ръка./

ПЪРВА КАПКА: / пуска ръцете на приятелките си и пристъпва напред, махайки с ръка/

Сбогом ,Есен!

ВТОРА КАПКА: / пристъпва и спира до първата капка и също маха за сбогом/

Сбогом ,мила златна Есен!

ТРЕТА КАПКА: /Отива при приятелките си/

Чух, че идва вече Зима.

ВСИЧКИ ЗАЕДНО : / тъжно , в речитатив/

Зима, Зима, Зима...

/Хванати за ръце  капките излизат бързо от сцената. Врабка свита от студ става и тръгва към  къщурките с надежда да я приютят в някоя от тях /

ЛУНАТА:

Сбогом, Есен! Идва Зима. Всеки топъл дом си има.

Капят пак дъждовни капки, а горката мама Врабка

без чадър, без мушама, мръзне под дъжда сама.

С пръсти ледени зачука Севернякът по капчука.

патето се разтрепери, но в гнездото си намери

пухкав мъх и перушина и изплете пелерина.

/Врабка чука на вратата на ПАТЕТО. То се показва , наметнато с пелерина/

ПАТЕТО:

Чуй ме, Врабке, мързелано, място тук за тебе няма!

Трябваше за зимни дни  дом да си приготвиш ти.

Имам топла пелеринка. Нека падат тук снежинки,

нека вятърът да вие, аз под нея ще се скрия.

Имам покрив и завивка.Време ми е за почивка.

Чуй ме, Врабке, мързелано, в моя дом не си желана!

/ Зайко подава глава навън и поглежда към тъжната мама ВРАБКА./

ЛУНАТА:

В своя дом и Зайо – байо е спокоен и нехае,

че навън дъждът се лее и че вятър зъл вилнее.

ЗАЙКО:

В този мрачен зимен час, топла къща имам аз.

Нека идва баба Зима, Зайко топъл дом си има!

ще живея пребогато, че се трудих цяло лята.

Имам зеле – цял чувал. А за Врабка ми е жал!

Няма къща , ни храна, мръзне под дъжда сама.

Ех, премръзна във самичка тази неразумна птичка!

Но за мързелът – награда – да студува й се пада!

/Зайко се прибира вкъщи. Врабка тръгва към голия клон.Чува се песента на МРАВКАТА:

МРАВКАТА:

Нека вън дъждът се лее! И от сняг да побелее!

Нямам грижи, нямам страх, вече вкъщи се прибрах.

Цяло лято в пек и зной  нямах нито миг покой,

тичах , трудих се безспир, вред – надлъж и шир.

трупах в своя скромен дом сладко зрънце мълчешком.

Нека да си пей капчука, аз на топличко съм тука!

/обръща се със строг глас към Врабката/

МРАВКАТА:

Врабке, зимата се връща. Що ще правиш ти без къща?

Чуй, припомня ти капчука стара, но добра поука,

„Който лете мързелува, зиме гладен ще студува!”

/ Чува се зловещия кикот на Северняка.На микрофон зад завеса звучат и думите му/

СЕВЕРНЯКЪТ:

Скрий се, скрий се, мързелано! Зима е, студено стана,

а пък ти си мокро, жалка, неразумна птичко малка!

/Врабка се опитва да скрие глава под „крилцето си” и заспива. Завеса.чуват се думите на ЛУНАТА:

ЛУНАТА: Сън сънува мама Врабка....

ВРАБКА: / излиза бавно пред завесата и говори унесено, като насън/

Туй не са дъждовни капки!

Нито зимни ветрове носят бели снегове.

туй са капчици роса – рожбици на Пролетта.

Мънички са като зрънце.Всяка носи лъч от слънце.

Ето, утро ще настъпи, аз в роса ще се изкъпя

и ще литна пак щастливо сред врабчета – ято сиво.

Там са моите момчета – сладки, рошави врабчета.

Кални локви не блестят, житните зрънца кълнят.

Топло лято е дошло, нямам нужда от гнездо!

/Връща се на сцената. Завесата се отваря.Врабка отново е свита на пънчето.Вятърът лудее /

СЕВЕРНЯКЪТ:

Сън бе, Врабке , този рай! зимата е тука, знай!

Трябваше да се потрудиш, та в гнездо да се събудиш!

/Врабка пада замръзнала под голия клон.Вятърът я покрива с голямо листо .Завеса./

ЛУНАТА:става от креслото/

Чувствах се, дечица , длъжна , тази случка толкоз тъжна ,с болка   и тревога аз да разкажа и на вас.

Вярвам аз, разбрахте вие, че поука тук се крие:

„Който лете мързелува, цяла зима ще студува!”

Ето, че се зазорява. Скоро Слънцето изгрява.

Време е и аз да спя. Аз почивам през деня.

Утре, щом се зазори, чакайте, деца добри,

да настъпи моят час с нова приказка за вас.

/Зазвучава музика за финал. Луната се покланя и скрива зад завесата/