Мила мамо,
Болката наистина се утаява
и като жарава вече не пламти,
но мястото ти празно в мен остава
и така ми
липсваш, мила мамо, ти!
Когато вечер месецът изгрее,
сред свита от усмихнати
звезди,
сърцето ми по теб така копнее,
спомена за тебе
като лъч трепти.
Виждам те, посрещаш ме
на прага,
с болката стаена в твоите очи,
пак гали ме усмивката ти блага,
но тъгата твоя пари и горчи.
Прегръщаш ме и галиш ми косите
и любовта ти в светлина ме къпе,
поглеждаш ме с надежда във очите
и търсиш мъртвите си рожби скъпи…
А аз за трима, майко, те обичах,
и за трима те оплаквах и тъжих,
името ти скъпо с гордост аз изричах
спомените си за
теб превърнах в стих.
Задушница е днес, свещица паля,
преливам с вино твоя гроб студен
и снимката на паметника галя,
но теб те няма, няма те при мен!
09.03.2013 г
0 коментара:
Публикуване на коментар