ПИСМО ДО МОИТЕ СЪУЧЕНИЦИ

Приятели, мои скъпи приятели,

някога бяхме деца и мечтатели,

някога бяхме красиви и млади,

нямаше пред мечтите прегради.

Някога, някога  - много отдавна,

учихме ние в училище славно.

Момчета  мили, девойки – красиви,

умни, весели, пъргави, живи…

Отдавна ги няма якичките бели.

В косите ни дните”сребро” са заплели.

Днес внуците шепнат думи любовни.

В тях се прераждаме – млади, чаровни.

Отлитат, отиват си дни преброени.

Безброй пътеки са извървени.

Но кръвта още в сърцата лудува,

душата за обич и нежност жадува.