С ПЕРА ОТ ЛЯСТОВИЦИ БЕЛИ

Пиша ви с пера от лястовици бели,

с гълъб ви пращам своите послания.

Душите ви не са ли зажаднели

за обич, за мечти и за  желания.

Недейте се отказва от мечтите,

угрижени от толкова проблеми!

В мечтите ни човешкото е скрито,

животът няма да ни го отнеме.

Сърцата си ви моля, разтворете!

Вземете топлината в тях събрана,

и  жаждата човешка утолете !

Тъй малко доброта остана.

Търсете, хора,  лястовици бели!

Аз зная, зная, че и днес ги има!

Дори далече да са отлетели,

повярвайте, ще свърши тази зима!

И щом гнездата им са още тука,

прикътани в гърдите ни човешки,

след вихъра от гняв и сива скука,

през океан от страсти и от грешки,

при нас ще се завърнат като пролет.

В сърцата си добри ще ги открием,

че там ще свърши дългият им полет.

Аз вярвам, хора!  Вярвайте и вие!