КОНТРАСТИ

Есен e! Дървото пак  е оголяло!
Посърнало, унило, чака зима бяла.

С пръсти вледенени вятърът го брули,

със саван мъглата сива го забули.

Примирено сякаш края си очаква,

гарван на върха му жално го оплаква…

Ала  пролет нежна го целуне страстно,
с ласка го погали слънчицето ясно
и  рояк надежди -  пъстри пеперуди,
от студа пленени,  за живот се будят.
Пак цъфти дървото - още по красиво!
И за плод се готви – весело и живо.

Тъй и ти, Човече, в бури и неволи,

за момент  изгубил за живота воля,

тъжно се прощаваш със деня последен,

с чувство на обречен и на непотребен.

Като, че за тебе слънцето не грее.

Като, че за  сбогом птицата ти пее…

Но усмивка топла, ласкава, човешка,

бързо ти напомня, че това е грешка.

Че след всяка болка и след изпитания,

преражда се душата пълна със желания,

със надежди нови и с мечти красиви,

за да изживее нови дни  щастливи

ГЕНКА БОГДАНОВА