БОЛКА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

БОЛКА
Генка Богданова

Спомням си с болка и с тъга голяма
за нещо безценно – сандъка на мама.
За оня, белия, с рози изписан,
да пази спомени скъпи орисан.

Белият сандък - чеиза на мама
в дома ми модерен вече го няма.
Няма ги вече и ризите бели,
шитите рокли – дъги заблестели.

Няма ги скромните мъжки одежди,
мечтите на мама, онези надежди,
чергите писани ,нощем тъкани,
в гостната стая по празник постлани.

Няма го бялото було с венчето…
Остана ми само болка в сърцето.
Остана в сандъка и снимката стара –
мама и татко на някаква гара.

Остана ми само вината горчива,
остана въпросът: нима съм щастлива
без двора на татко, без къщата родна,
където пораснах щастлива, свободна.

Където смехът на кака се лееше,
а майка ми в стана тъчеше и пееше.
Няма ги вече и татко, и мама,
сандъкът със спомени вече го няма!

Сега се питам, дали със земята,
с родната къща и двора с цветята,
аз не продадох ,с душа изстинала,
своята младост и своето минало.

И нека животът сега ме подмята –
дърво без корен, останал в земята,
листо посърнало, от клона откъснато,
за да страдам, да се виня непрекъснато,

за своя грях, за вината голяма -
продадох с дома си и сандъка на мама!