Златен дъжд над Добрич лее се отново.
В почва благодатна сее „Доброслова”.
Стихове крилати като птици
бели
към душите жадни пак са
полетели.
Българското слово , сладко и
звънливо,
в Добрич се разлива като вода жива.
Тракия възпяват звънките
куплети,
тъй поклон словесен правят й
поети.
Добрич като перла в скута й
белее.
И щастливи в него хората
живеят.
Няма по- красиво село в
низината.
Добрич - цвят окъпан в
слънчева позлата.
0 коментара:
Публикуване на коментар