Влюбено момче през есента
откъсна златен кленов лист,
нежно го докосна то с уста,
погали го с поглед
лъчист .
Дълго шепна пламенни слова,
призна му нежната си тайна,
леко го подхвърли след това
и тръгна след нощта омайна.
А листът направи пирует
и се спусна леко на
земята.
Вятърът, с почистване зает,
във въздуха го запремята.
Листът, пламнал от смущение,
кацна като птиче във водата.
Реката го пое с вълнение –
красива брошка във позлата.
Закичи се , огледа се в небето
и влюбена, от обич
засияла,
радостно се втурна към морето
от мечти и щастие преляла.
Но преди с морето да се слее,
закичена с листото златно
и химни с радост да запее
за срещата им благодатна,
едно девойче я посрещна
грабна й листенцето красиво,
после във беседката
отсреща.
скри се развълнувано, щастливо…
Целуна то листото
златно,
разчете писъмцето
нежно.
Върна го по вятъра
обратно
в малкото градче крайбрежно
Листчето блестеше от
любов
и сякаш от любов трептеше.
Понесло поверения му зов
между влюбените то летеше.
0 коментара:
Публикуване на коментар