Цигулко нежна, дружке многострунна,
и ти
ли страдаш в тази вечер лунна?
И
моето сърце ридае и въздиша.
Разплакан
стихове любовни пиша
за
несподелената любов. Оная,
за
чийто поглед ден и нощ мечтая.
Отворила
в сърцето рана жива,
тя с
безразличие душата ми убива.
Плачи,
цигулко, дружке моя нежна!
Потънали
в тъга – море безбрежно ,
да
плачем двама в тази вечер лунна,
удавени
жестоко в ревността безумна!
0 коментара:
Публикуване на коментар