БОЛКА

Генка Богданова

Спомням си с болка и с тъга голяма

за нещо безценно – сандъка на мама.

За оня, белия, с рози изписан,

да пази спомени скъпи орисан.

Белият сандък - чеиза на мама

в дома ми модерен  вече го няма.

Няма ги вече и ризите бели,

шитите рокли – дъги заблестели.

Няма ги скромните мъжки одежди,

мечтите на мама, онези надежди…

чергите писани, нощем тъкани,

в гостната стая по празник постлани.

Остана в сандъка и снимката стара –

мама и татко на някаква гара.

Няма го бялото було с венчето…

Остана ми само болка в сърцето.

Остана  ми само вината горчива,

остана въпросът: „Нима съм щастлива

без двора на татко, без къщата родна,

където пораснах щастлива, свободна.

Където смехът на кака се лееше,

а майка ми в стана тъчеше и пееше?!”

Няма ги вече цветята на мама,

сандъкът със спомени вече го няма!

Сега се питам, дали със земята,

с родната къща и двора с цветята,

аз не продадох, с душа изстинала,

своята съвест и своето минало.

И нека животът сега ме подмята –

дърво без корен, останал в земята,

листо посърнало,от клона откъснато…

Сега страдам и се виня непрекъснато,

за своя грях, за вината голяма -

продадох с дома си и сандъка на мама!