КОГАТО ВЕЧЕ МЕ НЯМА

Генка Богданова

Ако мене ме няма –  зората пак ще изгрява,

извор ще блика, и славеи в хор ще запяват,

слънце ще гали земята със ласкави длани,

радост ще блика, ще има и болки и рани.

Ако мен ме няма, други след мен ще живеят,

ще обичат, ще страдат, сълзи ще ронят, ще пеят,

Ще зреят житата в полята  ни плодородни,

птици ще славят  труда на хора свободни.

Ветрове  и коне пак ще препускат свободни,

ще има и подлост, но и дела благородни,

доброто и злото, вкопчени в битки вековни,

ще бележат живота с дела добри и греховни.

Деца ще раждат  майки от любов озарени,

влюбени ще  се срещат от мечти окрилени,

Други майки, ще страдат за рожби изгубени,

от болести, алчност, или злоба погубени.

И без мене ще се върти кръга на живота,

ще крачи света  към свойта житейска голгота,

ще руши, или ще изгражда – нещастен, щастлив,

многолик, многоцветен, или мрачен, тъжно - сив.

Но, вплетена в него, следа и от мен ще има,

белязана с моята обич към всичко любимо –

родители, дом, мъж и деца обожавани

и приятели верни, от мен уважавани.

Ще говорят за мене топли стихове в  рими,

ще ви погалят  словата ми с нежност незрима,

от стиховете  спомен за мен  ще отпиете,

ако ме търсите – в книгите ще ме откриете!