неделя, 23 февруари 2014 г.
КОГАТО СЕ ПРОЩАВАМЕ С ПОЕТ
В памет на Илко Карайчев, талантлив поет и добър приятел
Когато се прощаваме с поет, не трябват сълзи лицемерни.
Когато се прощаваме с поет, боли от загуба безмерна.
Когато се прощаваме с поет, сърцата страдат мълчаливо.
Когато се прощаваме с поет, у нас е празно и горчиво.
Когато се прощаваме с поет, мъката ни е стократна.
Веднъж в небитието призован, не ще го върнем тук обратно.
Когато се разделяме с поет, странна тишина настава,
птиците уплашено мълчат, скърби денят с поета се прощава.
Когато се прощаваме с поет, душите в самота ридаят,
Чувстват се изгубени в света, утеха и покой не знаят.
Когато се разделяме с поет, слънцето дори се натъжава,
за миг поспира в своя път и почит на скръбта отдава.
Сбогом, приятелю!
Бог те повика да седнеш до дясното му коляно, да галиш струните на китарата и да му рецитираш прекрасните си стихове.
Ние скърбим, че никога повече няма да видим усмивката ти, да чуем жизнерадостния ти смях, да се веселим и заедно да се радваме на творческите си постижения.
Но вярваме, че ще бъдеш винаги с нас, защото те носим в сърцата си, ще живееш в красивите ни общи спомени, а стиховете ти ще ни говорят с твоя топъл глас. Твоите мъдри послания , заложени в тях, ще ни напомнят за твоето човеколюбие, душевна красота и красивата ти човешка същност.
Генка Богданова, председател на дружеството на ямболските независими писатели
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар