Приказка от
Генка Богданова
В едно селце, високо в планината, се
родило момиченце, което щастливите
родители нарекли Добромира. Растяло
момиченцето на воля в планината. Тичало и гонело пеперудите. Виело си венци
от прелестните цветя, обсипали китните поляни. Надпявало се с птиците и се гмуркало в лазурните води на планинските езера. Но Добромира и от рано
се научила на труд. Тя знаела, че освен свободата да живее спокойно и щастливо
има и дълг към семейството си, затова с радост помагала на родителите си вкъщи.
В свободното си време четяла много и била отлична ученичка.
Дните минавали неусетно. Девойчето
пораснало и с всеки
отминал ден доказвало, че
заслужава името да носи името Добромира.
Един ден, докато беряла горски малини, тя
дочула нечии стъпки, обърнала се и
видяла пред себе си непозната, но
много странна хубавица. Изглеждала горда и величествена, и в същото време
крехка и ранима. Никога до сега момичето не било виждало такава хубост, толкова
тъга и такава силна надежда, които струели от сините очи на непознатата. Тя протегнала ръце към Добромира
и й направила знак да се приближи.
-
Коя сте вие? – плахо попитала девойката – От къде се появихте изведнъж?
- Не се плаши, Добромира! –усмихнала се
странната жена. - Аз всъщност живея тук,
но вие, хората, не ме познавате в този
образ. Аз съм Душата на планетата Земя. Ако ме погледнеш внимателно, ще откриеш
в мен всичките й прелести.
- Но
откъде ме познавате? - учудила се Добромира
- Ех,
Добромира, ти си дете на Земята, а майката познава децата си. Аз съм
всевиждаща, нищо на този свят не е скрито от моите очи. Зная, че ти си добро,
работливо момиче, с чисто и смело сърце. Обичаш
хората, животните и растенията и се грижиш всеотдайно за тях. Но не
всички същества на този свят са
благородни и разумни като тебе.
Затова искам да ти покажа каква ужасна заплаха е надвиснала над мене и да те
помоля за помощ.
- О, искам, искам да ти помогна, но ще се
справя ли? Та аз съм само една
слаба девойка! – извикала развълнувана
от доверието й Добромира.
- Ще се
справиш! Стига от сърце да пожелаеш да го сториш.– уверено казала Душата на
земята. - Ти няма да бъдеш сама, ако хората повярват в теб и те последват. А ти си родена за водач. Сърцето ти е чисто, смела си, готова си дори
на подвиг, макар, че все още не го осъзнаваш.
- Ела, мило
момиче! Нека да ти покажа повече от малкия прелестен свет, в който живееш сега.
Той е само една безкрайно малка част от целия земен свят. Ще видиш, че извън
твоя роден край,където царят мир и спокойствие,
има много неща , от които ще ти
настръхне косата, ще те заболи сърцето. Тогава ще разбереш моята тревога и причините, да
поискам твоята помощ.
Тя
хванала девойката за ръката, извела я на върха на планината и прошепнала тихо някакво заклинание. Белите
облаци, които забулвали родния край на Добромира се вдигнали високо и пред
очите на девойката се разкрил един
различен свят от този, в който израснала и познавала. Пред погледа й
като в някакъв вълшебен калейдоскоп се сменяли картина, след картина. Появявали
се държави, градове, села, поля, градини, фабрики и заводи, безкрайни пътища по
които се движели безброй коли, безводни
и пустини, опалени от жаркото слънце
безкрайни савани, морета и океани…Небето над тях не било ведро и окъпано в слънчеви лъчи, а
висяло над земята като отровно - сива,
димна пелена. Безброй дървета в
прекрасните зелени гори лежали на земята изсъхнали, опожарени, или отсечени.
Бистрите някога
води на извори, поточета и езера влачели всевъзможни боклуци. Грозни ,черни и
мазни петна загрозявали лазурното лице на морето, в което от безброй мръсни канали изливали отходните
води на градовете. Навсякъде, докъдето погледа стига, вятърът разнасял ненужни хартии, кутии, бутилки и други
отпадъци. Купища строителни отпадъци, железа, стъкла и пластмасови бутилки
затрупвали поляните и затлачвали
игривите ручеи. Жадни стада от диви животни отчаяно ближели сухите корита на
реките, а птиците падали мъртви,
изтощени от глад и жажда.
Добромира с ужас осъзнала, че цялата природа е замърсена и животът на земята бавно умира.
Тя с тревога
попитала своята събеседница:
- Но какво е това? Нима тук никой не
почиства? Къде са очите на хората? Не виждат ли в какво се е превърнала горката Майка Земя?
- Мило
момиче, това, което ти показах е вашето
бъдете, ако хората не се опомнят
навреме.Именно затова те доведох да видиш всичко това с очите си. Това е само началото на страшния край, който ме очаква. И всичко това
е дело на ужасното чудовище Опустошение - рожба на човешката безотговорност. Демоните, които
помагат на Унищожение се казват Мързел, Алчност, Нехайство и Безотговорност…
Всички те са
символи на тъмната страна на човешката
природа и света, в който ще живеят
всички, ако не се опомнят навреме.Аз ще се превърна в дом на Хаоса и Мрака - отговорила тъжно Душата на
земята.
- О, аз вярвам, че доброто в човешката душа
е много повече от злото! - прошепнало
уверено девойчето. Аз ще събудя тази добра страна, ще призова много по-силни от
чудовището и неговите демони светли
сили, за да ги поведа на двубой със
злосторниците, които те погубват ,мила моя, Майко земя!
- Знаех си, че няма да ме разочароваш! Успех,
мила, Добромира! А когато усетиш, че
силите ти са на привършване и имаш нужда от помощ, докосни цвете, или
камъче и аз ще ти помогна.–
усмихнала се Душата на земята, пожелала й късмет и изчезнала.
Ани била умна девойка. Разбрала, че сама
няма да се справи, затова побързала да открие сред земните жители
смелчаци, готови да й помогнат в неравната й борба с властното чудовище Опустошение. Тя с радост
открила, че нейните последователи са
много, много по-многобройни, по-силни и по- целеустремени от враговете на
земята. Те се съюзили и изработили своя Еко - програма – план за успешна спасителна кампания и започнали да го
осъществяват.
Стреснало се чудовището и
веднага изпратила верните си чудовища сред хората. Мързелът, и
Нехайството омаяли и отслабили силите на тези, които нямали силна воля, а
Алчността подкупила други. Но останалите хора се бронирали с Добра воля, въоръжили се с Търпение и
Желание за победа и повели битка по
цялата земя срещу Опустошение и неговите демони.
Добромира
имала свои верни приятели, които призовала на помощ - Разумът, Отговорността, Трудолюбието, Любовта към природата. Те подкрепили
защитниците на земята, които твърдо решили да се преборят със злото.
Едни от хората грабнали метли, лопати, вили, или мотики, кофи с чиста
вода и
започнали да чистят навсякъде.
Други започнали да садят млади дръвчета и цветя. Изнасяли и хвърляли на
сметищата тоновете отпадъци, под
които се гърчела и стенела земята.
Строили и пускали в действие пречиствателни станции. Чистили водите на затлачените реки и езера…
Работели задружно и упорито, докато най-после лицето на земята светнало, и тя щастливо се усмихнала.
Водите весело зашумели, слънцето
приветливо се усмихвало от ясното, чисто
небе, а птиците с най-сладките си песни
поздравявали Добромира и нейните приятели, за задружните усилия, с които победили враговете
на Майката земя..
Тогава внезапно отново пред тях се появила
Душата на земята. Тя прегърнала
Добромира, благодарила горещо и я наградила с най-ценната награда – своята любов и признателност.
ГЕНКА БОГДАНОВА, България,
тел. 0897441642
0 коментара:
Публикуване на коментар