СТУДЪТ В ДУШИТЕ / хайку

   
     Генка Богданова
1.
Разсъмва вече.
Усмихната зората
роди надежда.

2. 
Зимен, мрачен ден…
Пее уличен певец –
ледът заплака.

3. 
Дете протяга
молещи ръце към нас.
Ослепяхме ли?

4.
Устните молят,
душата е безмълвна.
Ще чуе ли Бог?

5.
Песъчинки сме,
а животът –мелница
ни превръща в прах…

6.
Злобни усмивки,
презрителни погледи –
ранена душа!

7.
Мила усмивка –
ласкав лъч озарява
душите мрачни.

8.
Старицата падна
и само тротоара 
протегна „ ръце”…

9.
Зеленото листо
сред оголелите клони
е знак за живот.

10.
Детето плаче.
Равнодушно минават
безсърдечните.

11.
Нощта е тъжна.
Бистра сълза се стича
по прозореца…

12.
Вилнее буря,
земята притихнала
сънува лято…

13.
В камината ми
затанцуваха звезди - 
на сцената –мрак.

14. 
Сърдита буря
разплака тишината -
заваля тъга…

15.
Мъничко щурче
предизвика зимата.
Възпя лятото.

16
Голите клони  
се загръщат с мъглата.
Срамуват ли се?  

Генка БОДГАНОВА