НЕ СИ ТРЪГВАЙ, ЛЮБОВ!

Ти си тръгваш, Любов под дъжда

и дори не поглеждаш през рамо.

Под чадъра се леят тъга

и сълзи… Но устата е няма!

Ти си тръгваш, Любов. Как боли!

Как изгаря от болка сърцето!

Аз съм сам! Аз съм тъжен! Вали!

Тръгваш ти и разплака небето.

Не си тръгвай, Любов! Остани,

че без теб ще пусто и мрачно!

Ти си слънцето в моите дни

и звездите, усмихнати в здрача!