Аз съм нежният вятър, който лицето ти галеше
и искрата, която в сърцето ти
огъня палеше,
твоята слънчева пролет и
щедрата ти есен,
твоята тиха радост и твоята хубава
песен.
Ти си просторът, който с
мечти ме зовеше
и крилата, с които духът ми
волен летеше.
В сърцето твое вселена от
обич откривах
и жива вода от усмивката
нежна отпивах.
Отдавна, отдавна пътеките наши се сляха.
В съзвучие песен любовна
сърцата ни пяха.
Вървим през живота – рамо, до
рамо опрели,
избрали съдбите на влюбени
лебеди бели.
И дано като свърши житейската
есен,
в дует да допеем своята
хубава песен!
0 коментара:
Публикуване на коментар