Тревожен звън!И вие вече тичате.
В движение престилките обличате,
летите като бели птици в мрака,
линейката готова е и чака.
Тревожни качвате се в нея:
“-По-бързо, да не закъснеем!
Лети,че болният отсреща
е в плен на болката зловеща!”
А болният, със болка и надежда,
към входната врата поглежда,
сърцето му като камбана бие:
“О,доктори,къде сте вие?
Побързайте,вълшебници във бяло,
преди сърцето болно да е спряло!”
Сирената разкъсва с писък мрака:
“Тука сме!”Онази” ще почака!”
Ангели над болния се свеждат
и вдъхват във сърцето му надежда.
0 коментара:
Публикуване на коментар