Генка Богданова
Бе стар и невзрачен, в балтона протрит,
с бомбе избеляло, с галоши стари
Мръсен, небръснат, този странен „чешит”,
спеше на пейките, в паркове, гари…
Замръкваше често до смърт прегладнял,
мрачен, унил– като улично куче.
Навярно по чудо в студа оцелял –
осъмваше денем където се случи!
Бързащи хора, с хладно презрение
извръщаха скрито, с погнуса в очи.
В други трепваше миг съжаление,
но с чувството, че тази жал им горчи.
Не спираше никой до клетника стар
никой за поздрав длан не подаваше.
Той нямаше близки, ни верен другар,
за обич нежна не се надяваше.
Нямаше с кой самота да споделя,
ни с кой да разделя и залъка сух,
Нямаше бъдеще, дом и постеля.
О, сляп бе светът покрай него, и глух!
Но срещна ранено улично куче,
събраха ги техните сродни съдби,
от него старецът обич получи,
и стоплен с жестокия свят се прости.
0 коментара:
Публикуване на коментар