ПРЕД РОДНАТА МИ КЪЩА

Генка Богданова

Душата ми e днес пред тебе на колене.

Тъжно и виновно в мен сърцето стене.
Ти стоиш пред мене тиха, посивяла,

рони се мазилка от стената бяла.

Прашните прозорци с укор ме поглеждат.

Моите ресници през сълзи се свеждат.

На стрехата грачи ято черни врани,

като,че за помен тъжен са събрани.

В малката градинка живо цвете няма

Колко ли се сърди на небето мама?

Суха е асмата, орехът – отсечен,

дворът запустял е, на тъга обречен.

А коминът черен с болка ми изплака

как горили в него снимките на кака,

плодните дръвчета, булото от свила,

мамината ракла, спомените скрила…

И  вратата с ключа гръб към мен обръща,

аз не съм стопанка в родната си къща,

че на чужди хора къщата предадох,

с нея всичко свято за пари продадох.