ЗВЕЗДАНА

Приказка от Генка Богданова 


    Една ранна утрин, младата самодива Звездана  се събуди от сън, разплете дългите си до земята коси, съблече ефирната си дреха, изплетена от сребърни паяжинки  и  нетърпеливо изтича боса през росната поляна към любимото си горско езерце. Бързаше да изпревари Слънцето и да се гмурне преди него в бистрите му води, да полудува на воля, да се изкъпе, за да посрещне Деня по - свежа и по-красива от Слънчовата сестра Зорница. Искаше й се после да  полегне сред меките зелени треви и нацъфтелите горски теменужки, да се покрие с дългите си златни къдрици и заслушана в песните на птиците, да се наслаждава на топлите Слънчови ласки, както правеше винаги.  От неговите пламенни целувки лицето й руменееше, а  очите  й сияеха като  две  звезди.
    Тя се беше родила и израснала в този прелестен горски кът сред планината, където въздухът трептеше и звънеше  от смеха й, ехото и пойните птици  се надпяваха с нея, тревите смирено й правеха поклон , а цветята мечтаеха да украсят прекрасните й дълги коси. Сребърните води на малкото езеро я люлееха в прегръдките си, а скитникът-вятър и й разказваше за други деца на Земята - усмихнати, добри и работливи хора: силни, снажни, безстрашни мъже; красиви, горди и всеотдайни жени, млади, щастливи, влюбени младежи и девойки; весели, жизнерадостни деца и уважавани и почитани мъдри старци…Всички те живеели там, някъде под облаците, които обгръщаха непристъпния връх на родната й планина и тя мечтаеше един ден да слезе при тях и да види този земен рай и неговите прекрасни обитатели.
     Звездана обгръщаше с поглед  вековните дървета, които извисяваха чела към бездънната синева на небето и упоена от аромата на диви ягоди и малини, на горски билки и свеж планински въздух си представяше как Вятърът я взема в прегръдките си и я понася под синьото себе към долината, към безкрайните житни полета, към градовете и селата, в които живеят децата на Земята.
     Изведнъж, гръм разтресе планината. Огромен облак от отровен дим, прах  и  пепел закри слънцето и  се разсипа над  прекрасната поляна, която само за миг посърна и погрозня.  Огромни скални отломъци, пръст и пречупени клони от вековни дървета  се спускаха от върха към езерото и само след миг синьото и кристално - чисто езерце заприлича на  мръсно и вонящо блато.
     Звездана  изплашена  и  объркана и  изтича обратно към  гората и своя дом. Но се спря ужасена като видя, че гората гори, а  с нея и дома и близките й. Вече нямаше къде и при кого да се върне и тя отчаяно седна на земята и горчиво заплака.
     Тя беше още много млада, но  дори нейната баба, преживяла като всички самодиви  стотици години, не помнеше и не беше разказвала за такова  страховито събитие. Тук, в родната им планина, цареше тишина и спокойствие. Великата природа  беше създала един райски кът на земята, където семейството й  живееше в като приятели с  горските животни, с птиците  и  рибките в  езерата и се радваха  на мирен, безметежен живот.
   Звездана не проумяваше  какво  се е случило. Какви зли сили разрушиха величествения планински връх, погубиха вековната гора, затлачиха и пресушиха  ручеи, поточета и  любимото й бистро езерце?
     Единственото, в което беше сигурна бе горчивото  прозрение, че тук никога  нищо няма да бъде същото като преди  и че вече няма покрив над главата си.
    Скоро  на поляната започнаха да се събират  уплашени и отчаяни и други горски обитатели – плахи сърни, горди елени, зайчета и катерички, мишлета и  костунурки. Накрая пристигнаха и няколко диви кози, които разказаха какво се е случило.
- Преди няколко дни,  - разказваше водачът на козите, - докато лежахме  но скалите и се припичахме  на слънцето, забелязахме някакви странни същества, които пристигнаха  с голям, ръмжащ непознат звяр. Те слязоха  от него в подножието на върха и натоварени големи раници на гърбовете си и  влязоха в голямата пещера.
Попитахме Вятъра, който скита по света, знае всичко, и  говори на много езици, какви са тези непознати странни същества.
- Това са хора, – отговори ни той. – Дочух разговорът им и разбрах, че ще търсят нещо ценно за тях  в пещерата, от което щели да  станат много, много богати.
Но и той не знаеше, какво точно ще направят и , че се готвят да разрушат красивия планински връх.  Когато излязоха  тази сутрин от пещерата те опъваха след себе си някакви  тънки, дълги  нишки. А когато  се отдалечиха с  непознатия, ръмжащ звяр,
ние забелязахме, че по тези  нишки пълзят пламъци и  наближават пещерата, като палят по пътя си сухите треви и листа. После, всички знаете какво се случи…
     Много от нашите приятели загинаха, върхът вече го няма, а гората гори…Все още не можем да повярваме, че ние останахме живи и ви открихме тук!
     Но, как е възможно? – възкликна разочарована  Звездана. -  От разказите на Вятъра знам, че хората са умни  и добри. Аз така мечтаех да  се запозная с тях…
     Един стар,  но мъдър орел, който отдавна познаваше  човешкия свят, въздъхна дълбоко  и отговори на Звездана:
 -   Ех, мила приятелко,  отдавна не всички хора на тази земя са  добри и разумни. Повечето от тях се трудят неуморно, грижат се за земята, която ги храни, отглеждат животни, садят дървета, храсти и цветя, изграждат миролюбиво своя живот и бъдещето на децата си.  Но  има  и такива, които от алчност и себелюбие, забравиха своя дълг към земята, природата и човешкия род  и  вместо да подобряват околната среда, те я рушат неразумно.
-  Но така, те  ще унищожат  света в който живеят, ще изгубят  своя земен рай, няма да имат бъдеще! Децата им ще останат като нас бездомни и нещастни! – прошепнала Звездана.
-  Така е. – отговорил й белоглавият орел. – За съжаление, хората  казват: „Кой, каквото прави го прави на себе си”, но много често самите те не се замислят върху значението на собствените си мъдри думи. А когато думите и делата се разминават, тогава  бедите и нещастията се стоварват върху главите им.
-  Но аз, Звездана,  все още вярвам в доброто и в разума на хората. Вярвам, че ще се опомнят един ден,  ще  спрат да  рушат природата и ще осъзнаят,  че тяхната мисия е да изграждат един по-добър   свят  за  всички  деца на Майката - Земя.
    Жалко, че до този прекрасен ден, много от нас  ще изчезнат и човешкия род ще  ни познава  само от предания и красиви легенди!