КОГАТО СЕ ПРОЩАВАМЕ С ПОЕТ

В памет на Илко Карайчев, талантлив поет и добър приятел

Когато се прощаваме с поет, не трябват сълзи лицемерни.
Когато се прощаваме с поет, боли от загуба безмерна.
Когато се прощаваме с поет, сърцата страдат мълчаливо.
Когато се прощаваме с поет, у нас е празно и горчиво.

Когато се прощаваме с поет, мъката ни е стократна.
Веднъж в небитието призован, не ще го върнем тук обратно.
Когато се разделяме с поет, странна тишина настава,
птиците уплашено мълчат, скърби денят с поета се прощава.

Когато се прощаваме с поет, душите в самота ридаят,
Чувстват се изгубени в света, утеха и покой не знаят.
Когато се разделяме с поет, слънцето дори се натъжава,
за миг поспира в своя път и почит на скръбта отдава.

Сбогом, приятелю!

   Бог те повика да седнеш до дясното му коляно, да  галиш струните на китарата  и да му рецитираш прекрасните си стихове.
    Ние скърбим, че никога повече няма да видим усмивката ти, да чуем жизнерадостния ти смях,  да се веселим и заедно да се радваме на  творческите си постижения.
     Но вярваме, че ще бъдеш  винаги с нас, защото  те носим  в сърцата си,  ще живееш  в красивите ни общи спомени, а стиховете ти ще ни говорят с твоя топъл глас. Твоите мъдри послания , заложени в тях, ще ни напомнят за твоето човеколюбие, душевна красота  и  красивата ти човешка същност.

Генка Богданова, председател на дружеството на ямболските независими писатели