ПОДВИГЪТ НА ДОБРОМИРА

Приказка от Генка Богданова

    В едно селце, високо в планината, се родило  момиченце, което щастливите родители  нарекли Добромира. Растяло момиченцето на воля в планината. Тичало и гонело пеперудите. Виело си венци от  прелестните цветя, обсипали  китните поляни. Надпявало се с птиците  и се гмуркало в лазурните води  на планинските езера. Но Добромира и от рано се научила на труд. Тя знаела, че освен свободата да живее спокойно и щастливо има и дълг към семейството си, затова с радост помагала на родителите си вкъщи. В свободното си време четяла много и била отлична ученичка.

    Дните минавали неусетно. Девойчето пораснало  и  с всеки  отминал ден  доказвало, че заслужава името да носи името Добромира.

     Един ден, докато беряла горски малини, тя дочула нечии стъпки, обърнала се и  видяла пред себе си  непозната, но много странна хубавица. Изглеждала горда и величествена, и в същото време крехка и ранима. Никога до сега момичето не било виждало такава хубост, толкова тъга и такава силна надежда, които струели от сините очи на  непознатата. Тя протегнала ръце към Добромира и й направила знак да се приближи.

    -  Коя сте вие? – плахо попитала девойката – От къде се появихте изведнъж?

    - Не се плаши, Добромира! –усмихнала се странната жена. -  Аз всъщност живея тук, но вие, хората,  не ме познавате в този образ. Аз съм Душата на планетата Земя. Ако ме погледнеш внимателно, ще откриеш в мен всичките  й  прелести.

   -  Но откъде ме познавате? - учудила се Добромира

  -   Ех, Добромира, ти си дете на Земята, а майката познава децата си. Аз съм всевиждаща, нищо на този свят не е скрито от моите очи. Зная, че ти си добро, работливо момиче, с чисто и смело сърце. Обичаш  хората, животните и растенията и се грижиш всеотдайно за тях. Но не всички същества на този свят са  благородни и  разумни като тебе. Затова искам да ти покажа каква ужасна заплаха е надвиснала над мене и да те помоля за помощ.

    - О, искам, искам да ти помогна, но ще се справя ли?  Та аз съм само една слаба  девойка! – извикала развълнувана от доверието  й Добромира.

- Ще се справиш! Стига от сърце да пожелаеш да го сториш.– уверено казала Душата на земята. - Ти няма да бъдеш сама, ако хората повярват в теб и те последват.  А ти си родена за водач.  Сърцето ти е чисто, смела си, готова си дори на подвиг, макар, че все още не го осъзнаваш.

- Ела, мило момиче! Нека да ти покажа повече от малкия прелестен свет, в който живееш сега. Той е само една безкрайно малка част от целия земен свят. Ще видиш, че извън твоя роден край,където царят мир и спокойствие,  има много   неща , от които ще ти настръхне косата, ще те заболи сърцето. Тогава ще разбереш моята тревога и  причините, да  поискам твоята помощ.

     Тя  хванала девойката за ръката, извела я на върха на планината и  прошепнала тихо някакво заклинание. Белите облаци, които забулвали родния край на Добромира се вдигнали високо и пред очите на девойката се разкрил един  различен свят от този, в който израснала и познавала. Пред погледа й като в някакъв вълшебен калейдоскоп се сменяли картина, след картина. Появявали се държави, градове, села, поля, градини, фабрики и заводи, безкрайни пътища по които се движели  безброй коли, безводни и пустини, опалени от жаркото слънце  безкрайни савани, морета и океани…Небето над тях  не било ведро и окъпано в слънчеви лъчи, а висяло над земята  като отровно -  сива,  димна пелена. Безброй  дървета в прекрасните зелени гори лежали на земята изсъхнали, опожарени, или отсечени.

Бистрите някога води на извори, поточета и езера влачели всевъзможни боклуци. Грозни ,черни и мазни петна загрозявали лазурното лице на морето, в което  от безброй мръсни канали изливали отходните води на градовете. Навсякъде, докъдето погледа стига, вятърът разнасял  ненужни хартии, кутии, бутилки и други отпадъци. Купища строителни отпадъци, железа, стъкла и пластмасови бутилки затрупвали  поляните и затлачвали игривите ручеи. Жадни стада от диви животни отчаяно ближели сухите корита на реките, а  птиците падали мъртви, изтощени от глад и жажда.

     Добромира с  ужас осъзнала, че цялата природа  е замърсена и животът на земята бавно умира.

Тя с тревога попитала своята събеседница:

   - Но какво е това? Нима тук никой не почиства? Къде са очите на хората? Не виждат ли в какво се е превърнала  горката Майка Земя?

 -  Мило момиче,  това, което ти показах е вашето бъдете, ако хората не се опомнят  навреме.Именно затова те доведох да видиш всичко това с очите си.        Това е само началото на  страшния край, който ме очаква. И всичко това е дело на ужасното чудовище Опустошение - рожба на  човешката безотговорност. Демоните, които помагат на Унищожение се казват Мързел, Алчност, Нехайство и Безотговорност…

Всички те са символи  на тъмната страна на човешката природа и света, в който ще  живеят всички, ако не се опомнят навреме.Аз ще се превърна в дом  на Хаоса и Мрака - отговорила тъжно Душата на земята.

    - О, аз вярвам, че доброто в човешката душа е много повече от злото!  - прошепнало уверено девойчето. Аз ще събудя  тази  добра страна, ще призова много по-силни от чудовището и неговите демони  светли сили, за да    ги поведа на двубой със злосторниците, които те погубват ,мила моя, Майко земя!

 - Знаех си, че няма да ме разочароваш! Успех, мила, Добромира! А когато усетиш, че  силите ти са на привършване и имаш нужда от помощ, докосни   цвете, или  камъче  и аз ще ти помогна.– усмихнала се Душата на земята, пожелала й късмет  и изчезнала.

    Ани била умна девойка. Разбрала, че сама няма да се справи, затова побързала да открие сред земните жители смелчаци,  готови да й помогнат  в неравната й борба с  властното чудовище Опустошение. Тя с радост открила, че  нейните последователи са много, много по-многобройни, по-силни и по- целеустремени от враговете на земята. Те се съюзили и изработили своя Еко - програма – план за успешна  спасителна кампания и започнали да го осъществяват.

     Стреснало се  чудовището и  веднага изпратила верните си чудовища сред хората. Мързелът, и Нехайството омаяли и отслабили силите на тези, които нямали силна воля, а Алчността подкупила  други. Но  останалите хора се бронирали  с Добра воля, въоръжили се с Търпение и Желание за победа и повели битка  по цялата земя срещу Опустошение и неговите демони.

     Добромира  имала свои верни приятели, които призовала на помощ -  Разумът, Отговорността, Трудолюбието,  Любовта към природата. Те  подкрепили  защитниците на земята, които твърдо решили да се преборят със злото.

    Едни от хората грабнали  метли, лопати, вили, или мотики, кофи с чиста вода  и  започнали да чистят  навсякъде. Други започнали да садят млади дръвчета и цветя. Изнасяли и хвърляли на сметищата  тоновете отпадъци, под които  се гърчела и стенела земята. Строили и пускали в действие пречиствателни станции.  Чистили водите на затлачените реки и езера… Работели задружно и упорито, докато най-после лицето на земята  светнало, и тя щастливо се усмихнала. Водите  весело зашумели, слънцето приветливо се усмихвало от  ясното, чисто небе, а птиците  с най-сладките си песни поздравявали Добромира  и  нейните приятели, за  задружните усилия, с които победили враговете на Майката земя..

    Тогава внезапно отново пред тях се появила Душата на земята. Тя прегърнала  Добромира, благодарила горещо и я наградила с най-ценната награда – своята любов и признателност.

ГЕНКА БОГДАНОВА, България, тел. 0897441642